|
| | История на Озонотерапията
ИСТОРИЯ НА ОЗОНОТЕРАПИЯТА
Озонът (O3 ) е газ -алотропна форма на кислорода (O2) (конфигурация от три атома кислород, свързани в полярна молекула с форма на незавършен триъгълник). От гръцки ozein, което означава с приятен мирис. Във въздуха той се образува след силна гръмотевична буря или в близост до електрически разряд.
Първите опити са свързани с еволюцията на най-ранните концепции в химията. Те са дело на холандския физик Мартинус Ван Марум (Martinus Van Marum) през 1785 г. Той развива теорията, че под действие на електрическа искра в присъствие на кислород се получава особена “електрическа материя”. Озонът официално е открит през 1840г. от немския учен проф. Кристиан Фридрих Шьонбайн (Christian Friedrich Schonbein)-виж снимката по-долу. Повтаряйки тези експерименти в периода 1840 – 1868 г. той заключава, че специфичният аромат произлиза от газ, който нарича озон и описва някои от неговите свойства. Много изследователи от онова време са работили да извлекат естеството и действията на озона. Оттогава поколения изследователи и теоретици разглеждат динамиката на електронните процеси в много от хибридните му форми, и неговата кинетика.
През 1857 г. Шьонбайн с помощта на Вернер фон Сименс (Werner von Siemens) конструира първата апаратура за изкуствено генериране на озон - „Тръбата на Сименс”, на чиято основа тогава с Кр. Фридрих Шьонбайн изучавали физическите и химически свойства на газа. В практиката той се използва от 1880 г. Първите опити при използването на озона среща основен проблем в намирането на материал, който да издържа на окисляването, за да може след като бъде генериран да се използва с медицински цели. През септември 1896 г. световноизвестният изобретател Никола Тесла (Nicola Tesla) патентова първия генератор на озон.
Способността на озона да разрушава на токсичните или вредни промишлени отпадъци и деактивирането на бактериалните замърсители го прави привлекателна алтернатива на хлорирането. През 1901 г. в германския град Висбаден е построена първата хидростанция с озонаторна апаратура. Висбаден и Ница във Франция са първите градове, които използват озонирането за прочистването на техните питейни води, последвани от Цюрих, Флоренция, Брюксел, Maрсилия, Сингапур и Москва.
През Първата световна война (1914 – 1918 г.) немски лекари забелязали, че раните на войниците в една полева болница, която се намирала близо до електроцентрала заздравявали по-бързо. Оказало се, че ефектът се дължал на голямото количество озон във въздуха. Д-р А. Волф (А. Wolff) още през 1915 г. започва масовото приложение на озона като антисептично (противобактерицидно) средство. Германските лекари обработвали трудно зарастващи и декубитални рани, гангрени, тежки изгаряния и спирали силните кръвотечения.
През 1921 г. Х. Клайнман (Н. Кleinmann) осъществява първите бактериологични проучвания за въздействието върху патогенните организми, използвайки „Тръбата на Сименс”.
През 1928 г. д-р Ото Варбург (Otto Warburg) - Нобелов лауреат за медицина, доказва, че в метаболитните процеси на нормалната клетка изместването на кислорода от ферментационните процеси при разграждането на захарта е една от причините за ракова трансформация. За здравата клетка е необходимо наличието на кислород, докато патогенните микроорганизми и туморните клетки са пригодени да живеят и да се развиват в среда бедна на кислород. По-късно става ясно, че насищането на туморната клетка с кислород чрез озон може да забави растежа й и тя дори да се превърне в нормална клетка. Изучаването на лечебните действия на озона продължават през 30-те години на XX век от зъболекаря Е. А. Фиш (E.A. Fisch). Той представя богатия си опит в приложението на озона в стоматологията с публикации на италиански, френски и немски. (По-късно през петдесетте години пише обширна дисертация въз основа на този материал.) Фиш започва лечение с озон в практиката. През 1932-а Eрвин Пейър (Erwin Pair) става негов пациент, върху когото е приложен този метод, а след това сам активно използва озон за лечение на гнойни рани. Негово изобретение е първият лабораторен прибор „CYTOZON", който и днес е сред озоногенераторите, използвани в стоматологичната практика. Йоахим Хензлер (Joachim Hensler 1908-1981) създава първия медицински озоногенератор, който позволява точно дозиране озонокислородната смес, като дава възможност за широко използване на озонотерапията. По време на Втората световна война активно продължава изучаването на лечебното действие на озона в Германия, където успешно се използва за местно лечение на тежки рани, изгаряния, след оперативни интервенции и ампутации, и други тежки травми, получени на фронта.
След войната обаче практически за двадесет - тридесет години изследванията са прекратени, вследствие на появата на антибиотиците, отсъствието надеждни компактни озоногенератори и издръжливи на озон материали. Единствено изключение правят САЩ, където използват медицинските свойства на озона срещу лъчевата болест и при експериментите си с ядрено оръжие, но повечето изследвания в тази област все още са секретни.
Едва през 70-те години на миналия век отново специалистите си припомнят за лечебните свойства на озона и го включват в програми за международни научни изследвания. Ханс Волф (Hans Wolff) и Зигфрид Риллинг (Siegfried Rilling) учредяват през 1972 г. Германско медицинско дружество на озонотерапевтите. Цялата лекарска и изследователска работа на Волф е посветена на озона и чрез множеството си публикации и практика той има огромен дял в разпространението на озонотерапията по целия свят. През ноември 1973 г. е основан Международният институт за озона като обществено-научна и просветителска организация. От 80-те години до днес са разработени рационални методи и оптимални дози за медицинската употреба на газа.
През 1979 г. започва работа Международната медицинска асоциация на озонотерапевтите. Днес тя работи активно, провеждайки международни конгреси, в които вземат участие лекари от различни специалности от страните на Европейския съюз, САЩ, Канада, Русия, Бразилия, Куба, Япония, Китай, Израел, ЮАР и други. Първите интрадискални приложения на озона се дължат на италианския ортопед д-р Чезаре Верга (Cesare Verga), който е един от основоположниците на създадената през 1983 г. Асоциация на озонотерапевтите в Италия.
Сериозен тласък за развитието на озонотерапията, така както я познаваме днес, е даден от озонотерапевтичната школа на Русия. Държавният медицински институт на Нижни Новгород (основната научно изследователска и научно практическа база в Русия) през 1977 г. разработва озонотерапевтичен метод – вътре съдово въвеждане на наситени с озон разтвори. През април 1979 г. за първи път в света озониран кардиопротективен разтвор е въведен в коронарния кръвоток на болен при операция на вроден порок на сърцето. Разработени са и приложени в практиката още множество авангардни методики на озонотерапията, които се изучават и използват в целия свят. От 1994 г. работи Асоциацията руските озонотерапевти, а в Нижниновгородската медицинска академия се провежда обучение на лекари от цял свят по различните методики, както и множество научнопрактически конференции на озонотерапевти с участието на световни специалисти.
В резултат на голямата експериментална и клинична работа на изследователите по целия свят ОЗОНОТЕРАПИЯТА заема водещо място в съвременната и авангардна медицина.
От началото на новото хилядолетие озонотерапията отбелязва огромни успехи в прилагането й при различни заболявания и не случайно е определена от световноизвестният италиански озонотерапевт
Д-р Паоло Анджели като ПАНАЦЕЯ НА ХХІ ВЕК!
| |